Психолозите-садисти на ЦРУ
Публикувани неотдавна документи разкриват ужасяващи детайлности за пръснатите по целия свят затвори на американското разузнаване, където не работят нито законите на САЩ, нито кодексът за лекарска етика
Миналото лято жертви на изтезанията в пандизите на ЦРУ успяха да привлекат под правосъдна отговорност двама някогашни психолози на ВВС на САЩ, създатели на програмата за разпити, употребяваща брутални техники за добиване на информация от обвинени терористи. Като ответници по делото бяха привлечени психолозите Джон Брус Йесен и Джеймс Мичъл, наемници на Ленгли. Дори американската преса признава, че става дума за хора, които по нищо не се разграничават от нацистките лекари-убийци.
Съдебните съвещания продължиха няколко месеца. В хода на процеса Пентагонът и ЦРУ бяха принудени да разгласяват огромно количество документи с гриф „ секретно “, откакто съдът ги задължи. От разкритите четири хиляди страници станаха ясни някои ужасяващи детайлности за отношението към арестуваните в тайните затвори на ЦРУ, разпръснати в десетки страни по света.
Пресата огласи рапорта за последните два дни от живота на Рахман Гул в пандиза Кобалт “ край Кабул. Затворниците го назовават „ Тъмата “ поради особения режим в него – всички лампи в камерите са изключени. Затворниците са държани в непрогледна мрачевина и принуждавани да слушат мощна музика 24 часа в денонощието.
Гул, обвинен за връзки с афганистанския полеви пълководец Гулбудин Хекматияр, е разпитван в продължение на две седмици. През цялото време на практика не му дават храна и постоянно го лишават от сън – връзват го с белезници за тавана и го будят, в случай че инцидентно задреме. Единствената му дреха бил памперсът.
Разпитите се организират през ноември 2002 г., когато нощната температура в Кабул пада под нулата. За укрепване на резултата понякога потапят Гул в съд с ледена вода.
Една вечер го закопчават с белезниците към циментовия под. Охранителят, който го ревизира няколко пъти през нощта, споделя: „ Той лежеше и трепереше. Впрочем той постоянно трепереше “. На сутринта Гул стопира да трепери. Лекарят установи гибелта, настъпила в резултат на общо изстудяване.
Разпитът се управлява от Джон Брус Йесен – човек с изключително любопитна биография. По време на службата си във ВВС на САЩ той получава тапия за психолог, а след това работи като наблюдаващ в школата по оцеляване във военно-въздушната база Феърчайлд. Покрай другото, там се инсценират разпити с потребление на изтезания и грубо психическо влияние. Смисълът на тези тренировки е да се приготвят американските бойци за разпити, в случай че попаднат в плен.
В началото Йесен единствено следи процеса. Следи за това да не пострада някой от бойците по време на тренировките. По-късно стартира да се вживява в ролята на разпитващ и я извършва с такава пристрастеност, че съумява да стресне личните си сътрудници. Йесен е толкоз жесток и нападателен, че се наложило военните да го снимат на видео и да му го покажат по-късно с молба да не прави по този начин в никакъв случай повече.
В края на 1990-те Йесен се уволнява, само че след атентатите от 11 септември предлага услугите си на ЦРУ, представяйки се за умел експерт по разпити на терористи.
През пролетта на 2002 г., дружно с сътрудника си от школата по оцеляване Джеймс Мичъл, написа „ управление по техника на интензивния разпит “. То стартира с изречението „ ние не сме експерти по арабска просвета и по структурата на „ Ал Кайда “. Което е самата истина. Но по-големият проблем е, че Мичъл и Йесен не са експерти и по техника на разпита: дисертацията на Мичъл е отдадена на битката с високото кръвно налягане, а тази на Йесен изследва методите за фамилна психотерапия. Единствените разпити, които двамата са виждали през живота си, са тези от „ шоуто “ в школата по оцеляване.
Независимо от това, инструкциите на Йесен и Мичъл харесват на военните, тъй като са елементарни и разбираеми. В тях се предлага към пандизчиите да бъдат прилагани такива ограничения за влияние като апетит, отнемане от светлина, непрекъсната мощна музика, многочасово приковаване с белезници в неуместна поза, отнемане от сън, заливане с ледена вода и реплика на давене. В общи линии психолозите предложили ефикасна стратегия за средновековни мъчения.
Целта на тези издевателства е да докарат пандизчията до положение на „ приучена беззащитност “. Йесен заимства този термин от трудовете на психолога Мартин Зелигман. През 60-те години Зелигман организира серия от опити върху кучета и вижда, че регулярното използване на електрошок притъпява волята за опозиция у животните до степен, че те даже не се пробват да се спасят. Йесен бил във екстаз от тези садистки опити.
Така Мичъл и Йесен са наети по контракт за сътрудници на ЦРУ. Техните процедури се ползват на десетки пандизчии в тайните американски затвори, само че най-активно методиката им се употребява в „ Кобалт “. Двамата психолози участват на разпитите и настоятелно изискват от надзирателите да не обръщат никакво внимание на жалбите на пандизчиите.
Когато умиращият от мраз Гул моли да му дадат одеяло, Йесен декларира, че това е „ типична тактичност на терориста “. Впрочем всички недоволства и тъжби той наричал „ терористична опозиция “.
В пандиза на ЦРУ в Тайланд Йесен и Мичъл провеждат разпитите на саудитеца Абу Зубейда, подозиран във връзки с „ Ал Кайда “. Впоследствие държавното управление на САЩ сне обвиняванията против него, откакто Зубейда призна всичко, което знаеше, пред американското разузнаване. Но Йесен и Мичъл вземат решение, че нещо сигурно крие и го подлагат на „ натоварен разпит “. В продължение на няколко дни пандизчията е държан в килия, в която не може нито да се изправи, нито даже да седне. Завръзват го за пода и над 83 пъти го подлагат на „ реплика на давене “ – като изливат вода върху плат, покриващ лицето, до момента в който не загуби схващане. Саудитецът мълчи, тъй като няма какво да каже, само че Йесен и Мичъл са уверени, че просто се инати.
По подигравка на ориста Абу Зубейда и пандизчиите от афганистанския „ Кобалт “ се избавят, откакто са преместени в печално известния завор „ Гуантанамо “. Тук най-малко позволяват правозащитници и лекари, може да им бъде оказана здравна помощ. Оттук, в последна сметка, съумяват да излязат на независимост и даже да подадат иск в щата Вашингтон против мъчителите си.
Историята с давенето не е исторически казус. След окупирането на Филипините през 1898 г. американските военни постоянно изтезавали по този метод локалните партизани и други инакомислещи. Роднините на потърпевшите и починалите подали тъжба в съда, само че инквизиторите се отървали с незначителни санкции.
Сега историята се повтаря. Още през септември арбитър Джъстин Лоу Квакенбуш съобщи, че Йесен и Мичъл се употребяват със закрилата на държавното управление на САЩ и посъветва страните да сключат извънсъдебно съглашение. Така че създателите на инструкциите за мъчения ще избегнат по-строга отговорност.
За работата си по контракт с ЦРУ психолозите са проработили общо над 80 милиона $. Двамата си купуват първокласни имения, които жълтата преса назовава „ къщите на ужасите “. Двамата не престават да издават книги и обстойно и нашироко да оправдават зверствата си – по какъв начин, видите ли, били принуждавани да вършат всичко това от едни неприятни хора в ЦРУ. Общественото наказание, което получават, е минимално – няколко вестникарски публикации и една дребна тягост на Йесен с братята – мормони. Последните не харесаха избирането му за свещеник точно на абсурда с изтезанията, и седмица по-късно бе заставен да се откаже от тази служба.
През 2009 г. президентът Обама осъди използването на мъчения при разпити на пандизчии. Няколко точки от наръчника за разпити на Йесен и Мичъл бяха отстранени. Но гладът, лишаването от сън и „ имитацията на давене “ не престават да се употребяват в тайните затвори.
Историята с психолозите-палачи наподобява като връщане на западния свят към най-тъмните му времена. Неправителствената организация „ Лекари за правата на индивида “ искрено съпостави Мичъл и Йесен с нацистките лекари-убийци, осъждайки безчовечните им опити с хора и нарушаването на всички правила от Нюрнбергския кодекс на лекарите, признат след процеса в Нюрнберг.
От „ Взгляд ”, в България текстът е оповестен в уеб страницата „ Гласове ”, превод Анастас Добрев
Миналото лято жертви на изтезанията в пандизите на ЦРУ успяха да привлекат под правосъдна отговорност двама някогашни психолози на ВВС на САЩ, създатели на програмата за разпити, употребяваща брутални техники за добиване на информация от обвинени терористи. Като ответници по делото бяха привлечени психолозите Джон Брус Йесен и Джеймс Мичъл, наемници на Ленгли. Дори американската преса признава, че става дума за хора, които по нищо не се разграничават от нацистките лекари-убийци.
Съдебните съвещания продължиха няколко месеца. В хода на процеса Пентагонът и ЦРУ бяха принудени да разгласяват огромно количество документи с гриф „ секретно “, откакто съдът ги задължи. От разкритите четири хиляди страници станаха ясни някои ужасяващи детайлности за отношението към арестуваните в тайните затвори на ЦРУ, разпръснати в десетки страни по света.
Пресата огласи рапорта за последните два дни от живота на Рахман Гул в пандиза Кобалт “ край Кабул. Затворниците го назовават „ Тъмата “ поради особения режим в него – всички лампи в камерите са изключени. Затворниците са държани в непрогледна мрачевина и принуждавани да слушат мощна музика 24 часа в денонощието.
Гул, обвинен за връзки с афганистанския полеви пълководец Гулбудин Хекматияр, е разпитван в продължение на две седмици. През цялото време на практика не му дават храна и постоянно го лишават от сън – връзват го с белезници за тавана и го будят, в случай че инцидентно задреме. Единствената му дреха бил памперсът.
Разпитите се организират през ноември 2002 г., когато нощната температура в Кабул пада под нулата. За укрепване на резултата понякога потапят Гул в съд с ледена вода.
Една вечер го закопчават с белезниците към циментовия под. Охранителят, който го ревизира няколко пъти през нощта, споделя: „ Той лежеше и трепереше. Впрочем той постоянно трепереше “. На сутринта Гул стопира да трепери. Лекарят установи гибелта, настъпила в резултат на общо изстудяване.
Разпитът се управлява от Джон Брус Йесен – човек с изключително любопитна биография. По време на службата си във ВВС на САЩ той получава тапия за психолог, а след това работи като наблюдаващ в школата по оцеляване във военно-въздушната база Феърчайлд. Покрай другото, там се инсценират разпити с потребление на изтезания и грубо психическо влияние. Смисълът на тези тренировки е да се приготвят американските бойци за разпити, в случай че попаднат в плен.
В началото Йесен единствено следи процеса. Следи за това да не пострада някой от бойците по време на тренировките. По-късно стартира да се вживява в ролята на разпитващ и я извършва с такава пристрастеност, че съумява да стресне личните си сътрудници. Йесен е толкоз жесток и нападателен, че се наложило военните да го снимат на видео и да му го покажат по-късно с молба да не прави по този начин в никакъв случай повече.
В края на 1990-те Йесен се уволнява, само че след атентатите от 11 септември предлага услугите си на ЦРУ, представяйки се за умел експерт по разпити на терористи.
През пролетта на 2002 г., дружно с сътрудника си от школата по оцеляване Джеймс Мичъл, написа „ управление по техника на интензивния разпит “. То стартира с изречението „ ние не сме експерти по арабска просвета и по структурата на „ Ал Кайда “. Което е самата истина. Но по-големият проблем е, че Мичъл и Йесен не са експерти и по техника на разпита: дисертацията на Мичъл е отдадена на битката с високото кръвно налягане, а тази на Йесен изследва методите за фамилна психотерапия. Единствените разпити, които двамата са виждали през живота си, са тези от „ шоуто “ в школата по оцеляване.
Независимо от това, инструкциите на Йесен и Мичъл харесват на военните, тъй като са елементарни и разбираеми. В тях се предлага към пандизчиите да бъдат прилагани такива ограничения за влияние като апетит, отнемане от светлина, непрекъсната мощна музика, многочасово приковаване с белезници в неуместна поза, отнемане от сън, заливане с ледена вода и реплика на давене. В общи линии психолозите предложили ефикасна стратегия за средновековни мъчения.
Целта на тези издевателства е да докарат пандизчията до положение на „ приучена беззащитност “. Йесен заимства този термин от трудовете на психолога Мартин Зелигман. През 60-те години Зелигман организира серия от опити върху кучета и вижда, че регулярното използване на електрошок притъпява волята за опозиция у животните до степен, че те даже не се пробват да се спасят. Йесен бил във екстаз от тези садистки опити.
Така Мичъл и Йесен са наети по контракт за сътрудници на ЦРУ. Техните процедури се ползват на десетки пандизчии в тайните американски затвори, само че най-активно методиката им се употребява в „ Кобалт “. Двамата психолози участват на разпитите и настоятелно изискват от надзирателите да не обръщат никакво внимание на жалбите на пандизчиите.
Когато умиращият от мраз Гул моли да му дадат одеяло, Йесен декларира, че това е „ типична тактичност на терориста “. Впрочем всички недоволства и тъжби той наричал „ терористична опозиция “.
В пандиза на ЦРУ в Тайланд Йесен и Мичъл провеждат разпитите на саудитеца Абу Зубейда, подозиран във връзки с „ Ал Кайда “. Впоследствие държавното управление на САЩ сне обвиняванията против него, откакто Зубейда призна всичко, което знаеше, пред американското разузнаване. Но Йесен и Мичъл вземат решение, че нещо сигурно крие и го подлагат на „ натоварен разпит “. В продължение на няколко дни пандизчията е държан в килия, в която не може нито да се изправи, нито даже да седне. Завръзват го за пода и над 83 пъти го подлагат на „ реплика на давене “ – като изливат вода върху плат, покриващ лицето, до момента в който не загуби схващане. Саудитецът мълчи, тъй като няма какво да каже, само че Йесен и Мичъл са уверени, че просто се инати.
По подигравка на ориста Абу Зубейда и пандизчиите от афганистанския „ Кобалт “ се избавят, откакто са преместени в печално известния завор „ Гуантанамо “. Тук най-малко позволяват правозащитници и лекари, може да им бъде оказана здравна помощ. Оттук, в последна сметка, съумяват да излязат на независимост и даже да подадат иск в щата Вашингтон против мъчителите си.
Историята с давенето не е исторически казус. След окупирането на Филипините през 1898 г. американските военни постоянно изтезавали по този метод локалните партизани и други инакомислещи. Роднините на потърпевшите и починалите подали тъжба в съда, само че инквизиторите се отървали с незначителни санкции.
Сега историята се повтаря. Още през септември арбитър Джъстин Лоу Квакенбуш съобщи, че Йесен и Мичъл се употребяват със закрилата на държавното управление на САЩ и посъветва страните да сключат извънсъдебно съглашение. Така че създателите на инструкциите за мъчения ще избегнат по-строга отговорност.
За работата си по контракт с ЦРУ психолозите са проработили общо над 80 милиона $. Двамата си купуват първокласни имения, които жълтата преса назовава „ къщите на ужасите “. Двамата не престават да издават книги и обстойно и нашироко да оправдават зверствата си – по какъв начин, видите ли, били принуждавани да вършат всичко това от едни неприятни хора в ЦРУ. Общественото наказание, което получават, е минимално – няколко вестникарски публикации и една дребна тягост на Йесен с братята – мормони. Последните не харесаха избирането му за свещеник точно на абсурда с изтезанията, и седмица по-късно бе заставен да се откаже от тази служба.
През 2009 г. президентът Обама осъди използването на мъчения при разпити на пандизчии. Няколко точки от наръчника за разпити на Йесен и Мичъл бяха отстранени. Но гладът, лишаването от сън и „ имитацията на давене “ не престават да се употребяват в тайните затвори.
Историята с психолозите-палачи наподобява като връщане на западния свят към най-тъмните му времена. Неправителствената организация „ Лекари за правата на индивида “ искрено съпостави Мичъл и Йесен с нацистките лекари-убийци, осъждайки безчовечните им опити с хора и нарушаването на всички правила от Нюрнбергския кодекс на лекарите, признат след процеса в Нюрнберг.
От „ Взгляд ”, в България текстът е оповестен в уеб страницата „ Гласове ”, превод Анастас Добрев
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ